Чаят е най доброто лечение за тялото и душата.

Това са думи, изречени от един японски свещеник, донесъл чая от Китай в Киото – старата столица на японската империя.

Напитката чай се приготвя от чаения храст Camellia sinensis.

Легендата твърди, че за пръв път чаят е открит от китайския император Шен Нунг, който, пиейки преварена вода след попадането случайно на чаени листенца в нея, отпива и харесва променения вкус на напитката.

След като се създават традиции в пиенето на чай в югозападните провинции на Китай (откъдето произлиза и името на чая), той е пренесен впоследствие и в други райони.

Пиенето на чай в Индия дълго време е било привилегия само за затворения кръг от будистки монаси.

През XIX век англичаните създават в Индия плантации за отглеждането на чаеното растение Camellia sinensis. От този момент употребата на напитката чай нараства.

Според традициите за приготвяне на чай в Китай водата се загрява, но не до кипване, а около 90 градуса, тоест малко преди да заври. След това в чашата се слагат щипка листенца и се изплакват с нагрятата вода. После се заливат и се оставят да престоят няколко минути. Ако чаят е качествен и пресен, те веднага пускат цвят. Листенцата се утаяват на дъното на чашата и можем съвсем спокойно да пием, без да се налага да го прецеждаме. Разбира се, не трябва да забравяме и още нещо важно, че китайците пият чая без захар. Те никога и по никакъв начин не го подслаждат. След като изпием първата запарка, можем да долеем още няколко пъти вода, докато листенцата спрат да пускат цвят и аромат. По принцип от една щипка чай могат да се изпият 3-4 чая.

Ето какво казва китайската традиционна медицина за ползата и вредата от чая:

Основното действие на чая е, че той има свойството да изчиства организма от излишните мазнини, ободрява, охлажда и освобождава енергията на огъня, която е причина за много болести. Но освен полезното си действие, в някои случаи той може и да навреди. Прекалената употреба на чай от хора, които страдат от недостатък на енергия, според един от известните лекари по китайска медицина, може да предизвика силно „охлаждане“ на далака и стомаха и да повреди първоначалната енергия Ци.

Основната класификация на чая се базира върху начина на обработка на листенцата след беритбата. Според тази класификация на единия полюс е зеленият чай, а на другия – черният, докато всички останали видове са плавен преход от единия вид към другия.

tea_storyПри производството на зелен чай не се допуска нито директна, нито съпътстваща ферментация. При него окислението е само от 3 до 12%. Както се казва в една стара китайска поговорка: „Сутрин береш, следобед пиеш“. Цветът на листата на този вид чай е от нежно „салатен“, до наситено тъмнозелен. Цветът на запарения зелен чай е от бледожълт до светлозелен. Ароматът му е „тревист“ и в много случаи напомня на аромата на прясно окосено сено. Вкусът – тръпчив, понякога сладникав, но никога нагарчащ. Нагарчат само ниско качествени или неправилно запарени (например с вряла вода) зелени чайове.

На другия полюс са черните чайове. Листата им преминават през много дълго окисляване – от две седмици до месец и степента на окисляването достига до 80%. Изсъхналите листа имат от тъмнокафяв до почти черен цвят. Цветът им в запарено състояние е от оранжев до наситено тъмночервен. Ароматът му е „цветен“ или „меден“. Вкусът му е леко тръпчив, много характерен. Черните чайове доста често се подлагат на допълнително ароматизиране.Такъв е световно известният „Ърл Грей“, който се получава от специални сортове черен чай, третирани с бергамотово масло.

Белият чай е близо до зелените.

Прави се от съвсем млади листа с минимална обработка. Има много силен сладникав послевкус.

И жълтият чай се родее със зеления. Би могъл да се нарече „елитен“. Някога определени сортове жълт чай са били произвеждани само за императорския дворец и са били абсолютно забранени за износ. Червеният чай носи такова име заради цвета си в запарен вид. На английски се наричат и оolong, а на китайски заради цвета на самите листенца – „тюркоазен“ или „синьозелен“. Има изключително характерен вкус.

Пуер се наричат китайски чайове, чиято обработка включва и отлежаването. По хода на контролираното стареене един и същи чай може да придобива различен вкус и аромат.

Най-важното от тази класификация е, че на колкото повече обработка е бил подложен чая (черен чай), с толкова по-гореща вода (до 100 градуса) се запарва. Обратното – колкото по-свежи и нежни са листенцата (зелен и бял), толкова по-ниска е температурата на водата за запарка – за някои сортове до 55 градуса.

Статията е с любезното съдействие на Магазин Сензо

Pin It on Pinterest

beauty-menu-350x320

Искате ли да научавате за Текущи Промоции и Новини?

Абонирайте се за електронния нибюлетин за да получавате Новини за Наши Промоции, Оферти и Нови продукти за Здравето и Красотата! 

Вие успешно се абонирахте!